В Party Library на Powwow Club ни очаква една интересна музикална синергия, в изпълнение на трио невероятни музиканти - Илко Градев /акордеон/, Иван Стилянов /китара/ и Георги Попов /перкусии/. През 30-те години на XX в., Джанго Рейнхард поставя началото на стила Jazz Manouche, включващ в себе си бързите елементи на френския суинг. Тези ритми приятно ще се съчетаят с горещата аржентинска танго музика на Астор Пиацола, за да направят изживяването неповторимо.
Датата е 18 март 2023 г.
Дни преди концерта, Цурита и Георги Попов си говорят за музика, в ексклузивно интервю за Powwow Blog.
Цурита: Радваме се, че отново ще ни гостуваш! До момента си идвал при нас с други две различни формации. Всъщност, в колко хиляди групи участваш в момента?
Георги: Здравей! Групите далеч не са хиляди, но са няколко. Така е. В момента по-активно свиря с:
- Teddy Velvet Band, с които предстои да свирим в Cybar през април. Групата е на Теодора Николаева и изпълняваме авторска музика в стиловете суинг, фънк, реге, боса нова и фолклор, както и авторски аранжименти на известни и не толкова известни произведения.
- Free4All - това е фюжън квартет с афинитет към латин джаз, реге и фънк.
- Александър Михайлов и неговата Патардия – етноджаз със силни фънк и груув елементи. Тази пролет ще бъде представянето на албума!
- Красимир Аврамов – поп, поп опера
- Джаз Мануш триото, с което ще ви гостуваме.
И още някои очаквани и запланувани колаборации, които тепърва ще излязат на светло. Вероятно забравям нещо... Бел.ред. / The Bedlam Club - интернационална инструментална формация, описваща стила си като синематик пънк джаз./
Цурита: Ето, виждаш ли, че дори не им знаеш бройката! Би ли ни разказал малко повече за триото? Чия беше идеята и откога сте заедно?
Георги: Спомням си, че Илко /Илко Градев – акордеон/ ми звънна да заместя Петър Йорданов – Бъни за един концерт на Acoustic Soul, през април миналата година. (Притежавам почти отлична памет.) Съвсем не е лесна задача да влезеш в обувките на Бъни. А и останалите музиканти там са сериозни играчи. Трябваше да науча тяхната програма и след концерта с него и с Иван /Иван Стилянов – китара/, започнахме да свирим насам-натам, като добавихме и някои произведения с по-латино звучене, които моите тумбадори можеха да обслужат. Нещо като по-малкият вариант на тяхната вече съществуваща група, с по-различна програма и звучене. Та, накратко, идеята беше спонтанна и породена от любов към тази музика, но и от наложените обстоятелства. (Разбирай:„…Жорка, с кого свириш сега? Елате да ударите при нас! Ще е супер...“ и т.н.)
Цурита: Как ти остава време за толкова много проекти и изобщо почиваш ли си някога?
Георги: Ееее, почивам си, разбира се. Иначе би било невъзможно. Когато нещо ти е интересно винаги намираш как да си откраднеш малко време. Клишето е вярно, защото работи.
Цурита: А какво беше твоето лично вдъхновение да започнеш да свириш на перкусии? И от къде идва любовта ти към музиката?
Георги: Баща ми ми подари едно малко декоративно джембенце, когато бях на около 18 години. И с него започнах да свиря върху любими мои парчета, най-вече в хип-хоп стил. Любовта към музиката, както е с повечето неща при развитието на един индивид, се корени в детството ми. Като малък заспивах на Beatles, Elvis Presley, Dion and The Belmonts, Bobby Darin - групите, които родителите ми слушаха в кухнята. Прадядо ми е свирил на цигулка, а баба ми Слава обича операта. Обядите при нея винаги бяха, и все още са, придружени от класическа музика. А и в крайна сметка, това е музика. Eдва ли има много хора на света, които не я обичат.
Цурита: С кого би свирил, ако мечтите ти се сбъднат рязко?
Георги: Оф, ти само гледай! Много са. С The Digable Planets, Sade и Dizzie Gillespie. Но, тези са от неосъществимите (опасявам се) мечти. Иначе бих свирил с всеки, стига да има какво да си кажем или премълчим заедно.
Цурита: Нямаме търпение да чуем вашата интерпретация на музиката на Астор Пиацола и Джанго Рейнхарт. Вероятно хората ще разпознаят някои от най-популярните мелодии. Какво усещане ти носи това връщане назад във времето?
Георги: Е, буквално то не може да се опише. В главата ми е една романтична смесица от меланхолия, безгрижие и един особен и рядко срещан вид класа и изтънченост.
Цурита: Какво според теб е нужно на младите поколения, за да преоткрият старата класика?
Георги: На първо място, кой точно я изпълнява. Може да си сигурна, че ако артистът X, много популярен сред младежите, направи кавър или трибют на някоя класика, много от младите ще й обърнат внимание. На второ място е нужен модерен прочит, нещо, с което да направиш моста. Давам пример със себе си. Едва ли щях толкова да обичам джаз, фънк и соул, ако не бях слушал ( и продължавам да слушам) толкова хип-хоп като хлапе. Защото “бийтът” ме хвана първо, след това мелодиите, а оттам и семплите и желанието ми да видя откъде е оригиналът, кой от кого е взел. Музиката еволюира стилово според интерпретацията на музиканта и неговия вкус и подбор от изразни средства.
И на трето място е начинът на поведение и външността. Какво имам предвид - на едни десетокласници може и да не им е интересно да слушат концерт на Моцарт за цигулка, но ако видят някой рокаджия с татуировки и пиърсинг по лицето, по време на парче, да хване цигулка и да изсвири нещо, със сигурност ще им направи впечатление. В този смисъл, Джанго Рейнхард си е бил доста “гето генгста” за епохата си, нищо че е било преди 100 години. Такова е било поведението му. А поведението на една популярна личност може да се превърне в модел. Тогава всичко е ясно - младежите сами ще го търсят.
Цурита: Напълно съм съгласна! Накрая искам да те попитам, има ли парче или произведение, което мислиш, че никога не би могло да ти омръзне? И каква, според теб, е формулата за неумиращия ентусиазъм на артиста?
Георги: Парчето Les Nuits (Interlude) на Nightmares on Wax и албума Cambucha на пуерториканския конгеро Milton Cardona. Не минава и месец без да ги слушам от години, така че едва ли ще ми омръзнат някога. А и те са си зверски!
Що се отнася до втория въпрос… Виж, ентусиазмът на артиста, според мен е всичко друго, но не и неумиращ. Той е загубен, намерен, отслабващ, нарастващ, колеблив, разрушителен… Артистът често е с противоречиви чувства, емоционален, сложен механизъм. Докато той има какво да изрази, съществува и възможността в него да се зароди едно пламъче. Понякога ще гори едва-едва, понякога неконтролируемо. За мен формулата е да не спирам, а в моменти на чудене, да си спомням защо за пръв път взех барабанчето в ръце. А то беше, за да си играя.
Цурита: Много ти благодаря за отделеното време! Очакваме ви в Библиотеката на Powwow Club, с най-голямо нетърпение!
В Party Library на Powwow Club ни очаква една интересна музикална синергия, в изпълнение на трио невероятни музиканти - Илко Градев /акордеон/, Иван Стилянов /китара/ и Георги Попов /перкусии/. През 30-те години на XX в., Джанго Рейнхард поставя началото на стила Jazz Manouche, включващ в себе си бързите елементи на френския суинг. Тези ритми приятно ще се съчетаят с горещата аржентинска танго музика на Астор Пиацола, за да направят изживяването неповторимо.
Датата е 18 март 2023 г.
Дни преди концерта, Цурита и Георги Попов си говорят за музика, в ексклузивно интервю за Powwow Blog.
Цурита: Радваме се, че отново ще ни гостуваш! До момента си идвал при нас с други две различни формации. Всъщност, в колко хиляди групи участваш в момента?
Георги: Здравей! Групите далеч не са хиляди, но са няколко. Така е. В момента по-активно свиря с:
Цурита: Ето, виждаш ли, че дори не им знаеш бройката! Би ли ни разказал малко повече за триото? Чия беше идеята и откога сте заедно?
Георги: Спомням си, че Илко /Илко Градев – акордеон/ ми звънна да заместя Петър Йорданов – Бъни за един концерт на Acoustic Soul, през април миналата година. (Притежавам почти отлична памет.) Съвсем не е лесна задача да влезеш в обувките на Бъни. А и останалите музиканти там са сериозни играчи. Трябваше да науча тяхната програма и след концерта с него и с Иван /Иван Стилянов – китара/, започнахме да свирим насам-натам, като добавихме и някои произведения с по-латино звучене, които моите тумбадори можеха да обслужат. Нещо като по-малкият вариант на тяхната вече съществуваща група, с по-различна програма и звучене. Та, накратко, идеята беше спонтанна и породена от любов към тази музика, но и от наложените обстоятелства. (Разбирай:„…Жорка, с кого свириш сега? Елате да ударите при нас! Ще е супер...“ и т.н.)
Цурита: Как ти остава време за толкова много проекти и изобщо почиваш ли си някога?
Георги: Ееее, почивам си, разбира се. Иначе би било невъзможно. Когато нещо ти е интересно винаги намираш как да си откраднеш малко време. Клишето е вярно, защото работи.
Цурита: А какво беше твоето лично вдъхновение да започнеш да свириш на перкусии? И от къде идва любовта ти към музиката?
Георги: Баща ми ми подари едно малко декоративно джембенце, когато бях на около 18 години. И с него започнах да свиря върху любими мои парчета, най-вече в хип-хоп стил. Любовта към музиката, както е с повечето неща при развитието на един индивид, се корени в детството ми. Като малък заспивах на Beatles, Elvis Presley, Dion and The Belmonts, Bobby Darin - групите, които родителите ми слушаха в кухнята. Прадядо ми е свирил на цигулка, а баба ми Слава обича операта. Обядите при нея винаги бяха, и все още са, придружени от класическа музика. А и в крайна сметка, това е музика. Eдва ли има много хора на света, които не я обичат.
Цурита: С кого би свирил, ако мечтите ти се сбъднат рязко?
Георги: Оф, ти само гледай! Много са. С The Digable Planets, Sade и Dizzie Gillespie. Но, тези са от неосъществимите (опасявам се) мечти. Иначе бих свирил с всеки, стига да има какво да си кажем или премълчим заедно.
Цурита: Нямаме търпение да чуем вашата интерпретация на музиката на Астор Пиацола и Джанго Рейнхарт. Вероятно хората ще разпознаят някои от най-популярните мелодии. Какво усещане ти носи това връщане назад във времето?
Георги: Е, буквално то не може да се опише. В главата ми е една романтична смесица от меланхолия, безгрижие и един особен и рядко срещан вид класа и изтънченост.
Цурита: Какво според теб е нужно на младите поколения, за да преоткрият старата класика?
Георги: На първо място, кой точно я изпълнява. Може да си сигурна, че ако артистът X, много популярен сред младежите, направи кавър или трибют на някоя класика, много от младите ще й обърнат внимание. На второ място е нужен модерен прочит, нещо, с което да направиш моста. Давам пример със себе си. Едва ли щях толкова да обичам джаз, фънк и соул, ако не бях слушал ( и продължавам да слушам) толкова хип-хоп като хлапе. Защото “бийтът” ме хвана първо, след това мелодиите, а оттам и семплите и желанието ми да видя откъде е оригиналът, кой от кого е взел. Музиката еволюира стилово според интерпретацията на музиканта и неговия вкус и подбор от изразни средства.
И на трето място е начинът на поведение и външността. Какво имам предвид - на едни десетокласници може и да не им е интересно да слушат концерт на Моцарт за цигулка, но ако видят някой рокаджия с татуировки и пиърсинг по лицето, по време на парче, да хване цигулка и да изсвири нещо, със сигурност ще им направи впечатление. В този смисъл, Джанго Рейнхард си е бил доста “гето генгста” за епохата си, нищо че е било преди 100 години. Такова е било поведението му. А поведението на една популярна личност може да се превърне в модел. Тогава всичко е ясно - младежите сами ще го търсят.
Цурита: Напълно съм съгласна! Накрая искам да те попитам, има ли парче или произведение, което мислиш, че никога не би могло да ти омръзне? И каква, според теб, е формулата за неумиращия ентусиазъм на артиста?
Георги: Парчето Les Nuits (Interlude) на Nightmares on Wax и албума Cambucha на пуерториканския конгеро Milton Cardona. Не минава и месец без да ги слушам от години, така че едва ли ще ми омръзнат някога. А и те са си зверски!
Що се отнася до втория въпрос… Виж, ентусиазмът на артиста, според мен е всичко друго, но не и неумиращ. Той е загубен, намерен, отслабващ, нарастващ, колеблив, разрушителен… Артистът често е с противоречиви чувства, емоционален, сложен механизъм. Докато той има какво да изрази, съществува и възможността в него да се зароди едно пламъче. Понякога ще гори едва-едва, понякога неконтролируемо. За мен формулата е да не спирам, а в моменти на чудене, да си спомням защо за пръв път взех барабанчето в ръце. А то беше, за да си играя.
Цурита: Много ти благодаря за отделеното време! Очакваме ви в Библиотеката на Powwow Club, с най-голямо нетърпение!