В края на Националната седмица на четенето и в навечерието на Деня на народните будители...
Денят е събота – 27 октомври 2018 г. Слънцето предвещаваше, че времето ще бъде подходящо за разходка сред природата. Ние в Додо Академия, съвместно с Детския отдел на Регионална библиотека "П.Р.Славейков" - Велико Търново бяхме решили да организираме семейни игри под надслов: "Да четем с вкус".
На пръв поглед заглавието, което избрахме насочваше всички възрастни към идеята, че не е важно колко книги си прочел, а какви. Ето, качеството бе с приоритет пред количеството! И в това всеки от нас, възрастните, намираше оправдание за пропуснатите поради забързаното ежедневие мигове, прекарани с книгите. Децата пък, с тяхната пословична любов към игрите и храната, нетърпеливо очакваха, че ще играят и готвят вкусотии, заедно със своите родители. Не спираха въпросите: Какви са игрите? Какво ще готвим? А ще четем ли? /Цяла седмица от всички страни ги заливаха инициативи, свързани с четенето, та се чудеха как е възможно и в събота да е необходимо да се чете! Те искаха да играят...Заедно... със своите винаги бързащи родители, които все нямаха време./
А иначе, четенето си е ежедневие ...и трябва да бъде такова, но не по задължение, не по нечие чуждо желание, а по лична преценка и необходимост от знание. Всъщност, в Додо Академия искахме да покажем, че всички ние – деца, родители и учители сме един отбор и заедно можем да бъдем отговорни, търпеливи, съпричастни и помагащи един на друг, за да се чувстваме удовлетворени.
Додо Академия и Детският отдел на библиотеката в града отвориха врати с надежда, че все пак с тази инициатива ще успеем да заинтригуваме деца и родители и те няма да бъдат „откраднати“ от хубавото време. Резултатът не закъсня! 12 усмихнати деца и техните родители изпълниха пространството в Академията. Вместо обичайното еуфорично напрежение, шум и отегченост, които всеки родител, ходил на родителска среща е усещал, при нас настъпи спокойствие и приятелска атмосфера. Защото всеки се чувсташе като у дома си!
Родители, чиито деца в училище бяха в един клас се срещнаха за първи път. Други бяха дошли заради децата си, трети - за да се забавляват като деца. Интересът към книгите и четенето събра на едно място различни интересни личности - всички с познания и интереси в различни области.
Нека да играем! Деца и родители бяха автори и илюстратори на своите собствени книги. Чрез първите букви от имената си представиха пред всички как те самите определят своя натюрел. Описаха "книгите" на настоящия си живот и нарисуваха своето бъдеще.
Дотук - никакво четене! Време беше да се разходим пеша до библиотеката. Какво ги очакваше там? Измежду близо 25 хил. книги трябвашеда открият само 20, в които се криеха съставките от две здравословни рецепти. Нито знаеха какви са рецептите, нито пък кои са книгите, в които да ги търсят. Всяко семейство получи по две листчета с цитат - един от български класически автор и един от световен детски автор. След вещите инструкции на пазителя на книгите - г-жа Роглева как се търси игла в купа сено или Що е то сигнатура?, започна разгадаването на цитатите. По някакво странно стечение на обстоятелстватапърви беше открит цитатът: "Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а!"
Веднага разпознаха героя на Щастливеца. Прескочихме дискусията умни ли сме достатъчно или не и продължихме с разгадаването, с което показвахме, че сме надскочили байганьовщината.
Различните съставки от рецептите започнаха да се появяват една по една. Минахме през Паисий, Пипи Дългото чорапче, Елин Пелин, Радичков, Хари Потър и още много други и завършихме четенето с "Малък Пенчо"на Петко Р. Славейков. Малцина знаеха, че Петко Р. Славейков пише първата българска готварска книга, чийто оригинал се съхранява във Великотърновската окръжна библиотека. Майките бяха заинтригувани и зачетоха интересни рецепти, в които зад познатите ни съставки прозвучаваха странни за нашето съвремие наименования.
Време беше за сглобяването на рецептите. Скупчени около двете листчета, с изписани на тях само количества и грамажи, деца и родители едно по едно подредиха парчетата от пъзела. Вече имахме рецептите! Остана само да ги сготвим!
Всички бяха възнаградени за усилията. С книги! Едни от тях станаха част от семейните библиотеки, а други ще бъдат включени във фонда на библиотеката в Powwow клуб и достъпни за всички желаещи да четат.
Обратно в Додо Академия. Захванахме се с готвенето. От чупенето на орехи, трошенето на бисквити, беленето на нахут и миенето на чинии до прясно изцедения сок от ябълки и моркови, всичи дейнoсти говореха за една добре смазана машина
.
Изведнъж се появи глаголицата - азбуката, чиито създатели са Кирил и Методий. И пак се върнахме към историята и нашата азбука, с които всъщност трябва да се гордеем и да се стремим да съхраним. През цялото време бяхме захвърлили някъде телефоните, никой не се интересуваше какво става в социалните мрежи, споделяхме опит, давахме идеи, смеехме се.
Бавно настъпваше вечерта. Обсъдихме заедно бъдещи планове за коледни работилници, благотворителни кампании и зелени училища, които предстоят. Всъщност тази "родителска среща" се превърна в среща на малки и големие приятели, които заедно превърнаха четенето в детска игра. Книгите създават приятелства. Не спирайте да четете!
Додо споделя мислите на Питър Пан: "Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно."
В края на Националната седмица на четенето и в навечерието на Деня на народните будители...
Денят е събота – 27 октомври 2018 г. Слънцето предвещаваше, че времето ще бъде подходящо за разходка сред природата. Ние в Додо Академия, съвместно с Детския отдел на Регионална библиотека "П.Р.Славейков" - Велико Търново бяхме решили да организираме семейни игри под надслов: "Да четем с вкус".
На пръв поглед заглавието, което избрахме насочваше всички възрастни към идеята, че не е важно колко книги си прочел, а какви. Ето, качеството бе с приоритет пред количеството! И в това всеки от нас, възрастните, намираше оправдание за пропуснатите поради забързаното ежедневие мигове, прекарани с книгите. Децата пък, с тяхната пословична любов към игрите и храната, нетърпеливо очакваха, че ще играят и готвят вкусотии, заедно със своите родители. Не спираха въпросите: Какви са игрите? Какво ще готвим? А ще четем ли? /Цяла седмица от всички страни ги заливаха инициативи, свързани с четенето, та се чудеха как е възможно и в събота да е необходимо да се чете! Те искаха да играят...Заедно... със своите винаги бързащи родители, които все нямаха време./
А иначе, четенето си е ежедневие ...и трябва да бъде такова, но не по задължение, не по нечие чуждо желание, а по лична преценка и необходимост от знание. Всъщност, в Додо Академия искахме да покажем, че всички ние – деца, родители и учители сме един отбор и заедно можем да бъдем отговорни, търпеливи, съпричастни и помагащи един на друг, за да се чувстваме удовлетворени.
Додо Академия и Детският отдел на библиотеката в града отвориха врати с надежда, че все пак с тази инициатива ще успеем да заинтригуваме деца и родители и те няма да бъдат „откраднати“ от хубавото време. Резултатът не закъсня! 12 усмихнати деца и техните родители изпълниха пространството в Академията. Вместо обичайното еуфорично напрежение, шум и отегченост, които всеки родител, ходил на родителска среща е усещал, при нас настъпи спокойствие и приятелска атмосфера. Защото всеки се чувсташе като у дома си!
Родители, чиито деца в училище бяха в един клас се срещнаха за първи път. Други бяха дошли заради децата си, трети - за да се забавляват като деца. Интересът към книгите и четенето събра на едно място различни интересни личности - всички с познания и интереси в различни области.
Нека да играем! Деца и родители бяха автори и илюстратори на своите собствени книги. Чрез първите букви от имената си представиха пред всички как те самите определят своя натюрел. Описаха "книгите" на настоящия си живот и нарисуваха своето бъдеще.
Дотук - никакво четене! Време беше да се разходим пеша до библиотеката. Какво ги очакваше там? Измежду близо 25 хил. книги трябвашеда открият само 20, в които се криеха съставките от две здравословни рецепти. Нито знаеха какви са рецептите, нито пък кои са книгите, в които да ги търсят. Всяко семейство получи по две листчета с цитат - един от български класически автор и един от световен детски автор. След вещите инструкции на пазителя на книгите - г-жа Роглева как се търси игла в купа сено или Що е то сигнатура?, започна разгадаването на цитатите. По някакво странно стечение на обстоятелстватапърви беше открит цитатът: "Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а!"
Различните съставки от рецептите започнаха да се появяват една по една. Минахме през Паисий, Пипи Дългото чорапче, Елин Пелин, Радичков, Хари Потър и още много други и завършихме четенето с "Малък Пенчо"на Петко Р. Славейков. Малцина знаеха, че Петко Р. Славейков пише първата българска готварска книга, чийто оригинал се съхранява във Великотърновската окръжна библиотека. Майките бяха заинтригувани и зачетоха интересни рецепти, в които зад познатите ни съставки прозвучаваха странни за нашето съвремие наименования.
Всички бяха възнаградени за усилията. С книги! Едни от тях станаха част от семейните библиотеки, а други ще бъдат включени във фонда на библиотеката в Powwow клуб и достъпни за всички желаещи да четат.
Обратно в Додо Академия. Захванахме се с готвенето. От чупенето на орехи, трошенето на бисквити, беленето на нахут и миенето на чинии до прясно изцедения сок от ябълки и моркови, всичи дейнoсти говореха за една добре смазана машина
.
Изведнъж се появи глаголицата - азбуката, чиито създатели са Кирил и Методий. И пак се върнахме към историята и нашата азбука, с които всъщност трябва да се гордеем и да се стремим да съхраним. През цялото време бяхме захвърлили някъде телефоните, никой не се интересуваше какво става в социалните мрежи, споделяхме опит, давахме идеи, смеехме се.
Додо споделя мислите на Питър Пан: "Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно."