МИЛИ ДЕЧИЦА,

Животът е един голям урок, а училището е само макет на този живот. Всеки ден отивате там, само за да се подготвите за всичко онова, с което по-късно ще се сблъскате в широкия свят.

Училището допълва всичко, което сте получили от семейството си, оформя характера, целенасочено формира съзнанието и изгражда основните принципи в живота.

За повечето от нас дните, прекарани в училище са най-хубавите и щастливите в целия ни живот. Дори само споменът за тях, ни изпълва с носталгичен копнеж по радостните дни от изминалите години. 

Когато сме деца, винаги ни се иска да пораснем бързо и чак сега разбираме, че забравеното домашно и счупените играчки не са нещо толкова лошо, колкото са несбъднатите мечти и джунглата навън. 

Иска ви се да сте големи като родителите си, така че никой да не ви се кара и да не ви казва какво да правите?

Мечтаете за свободата, която мислите, че съществува.

А дали наистина съществува? 

Съществува винаги, когато обсъждате свободно проблемите си с учителите си.

Съществува винаги, когато се карате за глупости с приятелите си.

Съществува винаги, когато си погаждате шеги един на друг в училище.

Съществува в милата усмивка на учителя, дори след като сте получили двойка.

Съществува в ненаписаните домашни.

В училище имате учители, които ви подкрепят, които се грижат за вас и ви обичат, изисквайки да сте дисциплинирани, вървейки по пътя към светлото бъдеще. Във външния свят няма кой да те напътства и води. Отговорността за всичко, което правиш лежи само върху теб.

ТАКА ЧЕ НАСЛАЖДАВАЙТЕ СЕ НА ДНИТЕ СИ В УЧИЛИЩЕ И СЕ РАДВАЙТЕ НА СВОБОДАТА СИ!

МИЛИ РОДИТЕЛИ,

Как може един възрастен човек да забрави до такава степен детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? (Използвам случая от все сърце да ви замоля: никога не забравяйте детството си! Обещавате ли ми? Честна дума?)

Защото всъщност няма значение дали плачеш заради счупената си кукла, или пък след години заради изгубения си приятел. В живота никога не е важно защо скърбиш, а само колко скърбиш. Детските сълзи съвсем не са по-дребни и често пъти са доста по-тежки от сълзите на възрастните. Но да не се разберем криво, драги приятели. Не е необходимо да се разнежваме без нужда. Искам да кажа само, че човек трябва да бъде честен дори когато това му причинява болка. Честен до мозъка на костите си.

Ерих Кестнер: "Хвърчащата класна стая"



снимки: digitalkidz.eu, adrian sommeling, picturesofbabies.net



Категории

Последни публикации

Най-популярни