На 19 април ни предстои един от най-големите християнски празници, а именно Великден. Преди това,обаче, празнуваме още два много важни празника – Лазаровден и Цветница. Но как точно се празнуват те и какви обичаи ги съпътстват?
Лазаровден и Цветница са подвижни празници. Това означава, че всяка година те са на различен ден. Едно обаче е винаги сигурно – Лазаровден е винаги в събота, а Цветница - в неделя, и винаги една седмица преди Великден.
Лазаровден, или още наричан Лазарица, Лазар и Лазарска събота, е много обичан празник, свързан с настъпването на пролетта, със събуждането на природата, но също и с надеждите на хората за плодородни почви, богата реколта и задомяване на момите. И като заговорихме за момите, те са най-важните участници в този празник, тъй като изпълняват един много стар обичай – лазаруване. Лазаруването е много важно за всяка млада мома, тъй като девойка, която не е лазарувала не може да се момее, или, иначе казано, не може да стане невеста, булка.
Подготовката за Лазаровден започва много рано, още след Тодоровден. Момите се събират и под ръководството на по-големи момичета, които вече са лазарували, или майки и други близки роднини, разучават лазарските песни и танци. Рано сутринта на Лазаровден, закичени със свежи цветя и пременени в нови носии, момите тръгват из селото. Те обикалят къщите и пеят песни за всеки член на семейството – за стопанина, за стопанката, за невестата, за бебето и за възрастните. Тези песни се пеят за здраве и благоденствие в дома, както и за богата реколта и многоброен добитък. Пеят се обаче и песни за момите в този дом, дето им предстои да се задомят. В песните се възпяват качествата на момите, пее се за любов, за ергени, за бъдеща женитба. Ето една такава песен:
Ай, Лазаре, Лазаре,
тука са ни казали,
че има мома и момък.
Я момата женете,
я момъка годете.
Докато една част от момите пеят, други танцуват хоро. Това хоро е бързо, а момите тропат силно с крака и скачат нависоко, за да растат високо житата. Стопаните дават на момите бели яйца, които се събират в кошница. Вярва се, че дом, през който са минали лазарки, го очакват благодат и здраве.
На следващия ден, в неделя, празнуваме Цветница или още позната като Връбница. Тя е също толкова важна, колкото и Лазаровден. Сутринта на църковната служба по случай празника всички носят върбови клонки или вземат осветена върба и здравец от църквата. Вярва се, че тази прекадена върба има лечебни сили и с нея се бави против уроки на децата и на добитъка. Вярва се също, че върбата пази домочадието от всякакви зли сили. 
През лятото, по време на жътва, жените слагат венец от тази върба на главите или на кръста си, за да не ги боли. Най-интересния обичай е отново свързан с момите. В него могат да участват само моми, които са лазарували. Всички те се събират на близката река коя с венче от върбови клонки, коя с букетче цветя, коя с колаче (кръгло хлебче). Девойките пускат своя знак по течението на реката, и тази, на която венчето или колачето излезе най-отпред , става кумица на лазарките. Тази девойка отсега нататък става много почитана и уважавана от всички. На връщане към къщи кумицата върви най-отпред и води останалите лазарки. Тя ги отвежда в дома си, където ги чака празнична трапеза. По стара традиция, момите говеят, тоест не говорят с кумицата, както е при истинска сватба (невестите не разговарят с новото си семейство 40 дни). Три дни след Великден, лазарките отиват на гости на кумицата си, тя символично им прощава и те вече могат да си говорят.
С лазарските обичаи настъпва един нов етап в живота на момите – те вече могат да се омъжат. Не напразно се казва, че „ерген, който не е коледувал и мома, която не е лазарувала, не могат да се задомят“. А според поверията, мома, която е лазарувала, не може да бъде открадната и залюбена от змей.
Аз, за съжаление, никога не съм лазарувала и не мога да ви споделя от опит какво е чувството да си лазарка, но е хубаво всички да знаем за тези стари български обичаи. А за тези от вас, които вече сте задомени, без да сте лазарували, смятайте, че сте измамили системата. J В сегашната обстановка няма да можем да правим заедно венчета, нито да учим песни и хора, но предизвиквам всички деца от Додо Академия, както и техните родители, вкъщи да си направят по едно венче от свежи цветя, да се пременят и нагиздят, и заедно да изпеят една лазарска песен за здраве и благоденствие в дома.
Автор: Цветина Паралесова
Източник: „Български традиционни празници и обичаи“, Валентина Шарланова, изд. „Ентусиаст“
На 19 април ни предстои един от най-големите християнски празници, а именно Великден. Преди това,обаче, празнуваме още два много важни празника – Лазаровден и Цветница. Но как точно се празнуват те и какви обичаи ги съпътстват?
Лазаровден и Цветница са подвижни празници. Това означава, че всяка година те са на различен ден. Едно обаче е винаги сигурно – Лазаровден е винаги в събота, а Цветница - в неделя, и винаги една седмица преди Великден.
Подготовката за Лазаровден започва много рано, още след Тодоровден. Момите се събират и под ръководството на по-големи момичета, които вече са лазарували, или майки и други близки роднини, разучават лазарските песни и танци. Рано сутринта на Лазаровден, закичени със свежи цветя и пременени в нови носии, момите тръгват из селото. Те обикалят къщите и пеят песни за всеки член на семейството – за стопанина, за стопанката, за невестата, за бебето и за възрастните. Тези песни се пеят за здраве и благоденствие в дома, както и за богата реколта и многоброен добитък. Пеят се обаче и песни за момите в този дом, дето им предстои да се задомят. В песните се възпяват качествата на момите, пее се за любов, за ергени, за бъдеща женитба. Ето една такава песен:
Ай, Лазаре, Лазаре,
тука са ни казали,
че има мома и момък.
Я момата женете,
я момъка годете.
Докато една част от момите пеят, други танцуват хоро. Това хоро е бързо, а момите тропат силно с крака и скачат нависоко, за да растат високо житата. Стопаните дават на момите бели яйца, които се събират в кошница. Вярва се, че дом, през който са минали лазарки, го очакват благодат и здраве.
На следващия ден, в неделя, празнуваме Цветница или още позната като Връбница. Тя е също толкова важна, колкото и Лазаровден. Сутринта на църковната служба по случай празника всички носят върбови клонки или вземат осветена върба и здравец от църквата. Вярва се, че тази прекадена върба има лечебни сили и с нея се бави против уроки на децата и на добитъка. Вярва се също, че върбата пази домочадието от всякакви зли сили.
През лятото, по време на жътва, жените слагат венец от тази върба на главите или на кръста си, за да не ги боли. Най-интересния обичай е отново свързан с момите. В него могат да участват само моми, които са лазарували. Всички те се събират на близката река коя с венче от върбови клонки, коя с букетче цветя, коя с колаче (кръгло хлебче). Девойките пускат своя знак по течението на реката, и тази, на която венчето или колачето излезе най-отпред , става кумица на лазарките. Тази девойка отсега нататък става много почитана и уважавана от всички. На връщане към къщи кумицата върви най-отпред и води останалите лазарки. Тя ги отвежда в дома си, където ги чака празнична трапеза. По стара традиция, момите говеят, тоест не говорят с кумицата, както е при истинска сватба (невестите не разговарят с новото си семейство 40 дни). Три дни след Великден, лазарките отиват на гости на кумицата си, тя символично им прощава и те вече могат да си говорят.
С лазарските обичаи настъпва един нов етап в живота на момите – те вече могат да се омъжат. Не напразно се казва, че „ерген, който не е коледувал и мома, която не е лазарувала, не могат да се задомят“. А според поверията, мома, която е лазарувала, не може да бъде открадната и залюбена от змей.
Аз, за съжаление, никога не съм лазарувала и не мога да ви споделя от опит какво е чувството да си лазарка, но е хубаво всички да знаем за тези стари български обичаи. А за тези от вас, които вече сте задомени, без да сте лазарували, смятайте, че сте измамили системата. J В сегашната обстановка няма да можем да правим заедно венчета, нито да учим песни и хора, но предизвиквам всички деца от Додо Академия, както и техните родители, вкъщи да си направят по едно венче от свежи цветя, да се пременят и нагиздят, и заедно да изпеят една лазарска песен за здраве и благоденствие в дома.
Автор: Цветина Паралесова
Източник: „Български традиционни празници и обичаи“, Валентина Шарланова, изд. „Ентусиаст“