В условията на извънредно положение, освен адаптирането към новата „социална среда“, с което се налага да се справяме всички, на изпитание е поставено и образованието. Училищата, детски градини и университетите затвориха врати, а това постави учители, деца и родители в една нова и нестандартна обстановка на общуване online.
Странно нещо е животът. Тъкмо си вървиш в утъпканите коловози, благодарение на знанията и опита, натрупан през годините, и хоп - ето ти поредното ново предизвикателство. Предизвикателство, което задължава да си в крак със съвременните технологии и методи на преподаване. Вярно е, че те не са от вчера и са навлезли в голяма степен в изучаването на чуждите езици, но чувството, че ученикът ти те вижда само на монитор и казаното от него или от теб потреперва от време на време, е някак странно….
И ето ни с онлайн курсове по немски език в тези времена на извънредно положение. Адаптирането е в движение, подобно на обучението в училище. Уроците продължават по обичайния си график, и даже с повече часове седмично, по желание на обучаемите. Благодарение на онлайн платформата курсистите не се лишават от обичайните дейности по време на урока – слушане на новите уроци и записване на лексика, граматически упражнения, диалози, филми, тестове. Обучението има дори и някои предимства: може да си и в домашно облекло и да отпиваш тайно от чашата с кафе.
Май започва и да ми харесва, не казвам, че скоро ще тръгна по утъпкани коловози, не. Отговорът е един: искаш ли да правиш, това, което обичаш, нищо не може да те спре.
Някак странно е и писането на домашни online. Когато контактът с децата зависи от интернет и не си до тях физически, не можеш да помагаш напълно ефективно, но пък е ново и интересно за всички. До скоро всички се стремяхме да учим децата как да избягват електронните устройства, а днес те се оказаха единствената ни възможна връзка един с друг. Децата се адаптират със скоростта на светлината, инсталират програми, общуват и...прекарват повече време с родителите си. Когато са тъжни, ядосани или пък весели online учителят някак се чувства безсилен да помогне или истински да сподели радостта. Добрата страна е, че в почивката можеш да сготвиш, да измиеш чиниите или да изчистиш с прахосмукачката. /Нито едно от трите не ми е любимо!/
Искам да рисувам с децата. По детски. Да виждам и усещам тяхното въображение. А да рисуваш фантастични същества, да участваш в арт работилници и да съчиняваш истории виртуално се оказа също толкова необичайно, като самата ситуация, в която се намираме. Четката и боите оставят отпечатъци по клавиатурата, също както всичко това, което ни се случва. Историите очакват да бъдат продължени следващия път.
И отново ключов фактор в тази нестандартна ситуация е ролята на родителите, които въпреки своите ангажименти успяват да помагат на децата си и да съдействат на учителите, за да може целият този процес, наречен online образование, да преживее „карантината“ без инциденти.
Автори: Светла Божкова
Грета Марчева
В условията на извънредно положение, освен адаптирането към новата „социална среда“, с което се налага да се справяме всички, на изпитание е поставено и образованието. Училищата, детски градини и университетите затвориха врати, а това постави учители, деца и родители в една нова и нестандартна обстановка на общуване online.
И ето ни с онлайн курсове по немски език в тези времена на извънредно положение. Адаптирането е в движение, подобно на обучението в училище. Уроците продължават по обичайния си график, и даже с повече часове седмично, по желание на обучаемите. Благодарение на онлайн платформата курсистите не се лишават от обичайните дейности по време на урока – слушане на новите уроци и записване на лексика, граматически упражнения, диалози, филми, тестове. Обучението има дори и някои предимства: може да си и в домашно облекло и да отпиваш тайно от чашата с кафе.
Май започва и да ми харесва, не казвам, че скоро ще тръгна по утъпкани коловози, не. Отговорът е един: искаш ли да правиш, това, което обичаш, нищо не може да те спре.
Някак странно е и писането на домашни online. Когато контактът с децата зависи от интернет и не си до тях физически, не можеш да помагаш напълно ефективно, но пък е ново и интересно за всички. До скоро всички се стремяхме да учим децата как да избягват електронните устройства, а днес те се оказаха единствената ни възможна връзка един с друг. Децата се адаптират със скоростта на светлината, инсталират програми, общуват и...прекарват повече време с родителите си. Когато са тъжни, ядосани или пък весели online учителят някак се чувства безсилен да помогне или истински да сподели радостта. Добрата страна е, че в почивката можеш да сготвиш, да измиеш чиниите или да изчистиш с прахосмукачката. /Нито едно от трите не ми е любимо!/
И отново ключов фактор в тази нестандартна ситуация е ролята на родителите, които въпреки своите ангажименти успяват да помагат на децата си и да съдействат на учителите, за да може целият този процес, наречен online образование, да преживее „карантината“ без инциденти.
Автори: Светла Божкова
Грета Марчева