„Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка.“
Ханс Кристиан Андерсен
На 2 април с децата от Додо Академия отбелязахме Международния ден на детската книга. Във време, в което всички прекарваме цялото си време вкъщи, ангажирани с куп дейности, повече от които пред различните електронни устройства, които в Додо Академия иначе избягвахме, отново успяхме да отделим внимание и на книгите. Е, този път малко нестандартно, но пък интересно! Децата сами подбраха любимо литературно произведение и споделиха с нас откъс от него. Организирахме си кратко online четене с Dodo Academy Online.
Защо на 2 април отбелязваме Международния ден на детската книга?
Датата не е избрана случайно! Тогава е роден датския писател Ханс Кристиан Андерсен, с чиито приказки са израснали десетки поколения деца. Андерсен е роден на 2 април 1805 година, в Одензе, Дания, в скромно семейство на обущар и перачка. Едва на 11 години той губи баща си и се налага сам да започне да се грижи за себе си. Напуска училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, а след това работи и в цигарена фабрика. На 14 годишна възраст заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. Приет е в Кралския театър, тъй като имал хубав глас, но след като гласът му започва да се променя, Андерсен губи мястото си. Директорът на театъра, Йонас Колин, решава да го вземе под крилото си и го изпраща на собствени разноски да учи в Слагелзе. Лично крал Фредерик VI проявава интерес към момчето и го изпраща да учи безплатно в класическата гимназия в Слагелзе. Андерсен разказва, че това е бил най-мрачния период от живота му. Учителите му го обезукоражавали относно писането, което накарало младежа да изпадне в депресия. /Бел. ред.: До всички учители: Откривайте талантите в децата и им помагайте да ги развиват!/
Андерсен и пътуването му до България
През 1833 г. Андерсен получава от краля пътническа стипендия. Така той осъществява първото си странстване из Европа - посещава Германия, Франция, Щвейцария и Италия. В началото на 1835 г. излиза първият му роман "Импровизатор". През същата година е издадена в Копенхаген и част от неговите "Андерсенови приказки". Другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. През 1837 г. създава може би най-известния си роман "Само цигулар". Успех му донася и книгата с разкази "Албум без картини" (1840). В стила на немските романтици Андерсен много пътешества - за да открие себе си в света и света в себе си. През 1840-41 г. посещава Германия, Италия, Малта и Гърция. Малко хора знаят, че писателят е посетил и нашата страна. Впечатленията си от българските земи той споделя в своя пътепис „Пътуване по Дунав“. Ето какво пише той за българските земи:
„Утрото е толкова прекрасно! Каква зелена, ширнала се долина! Колко хубаво ухае сеното! Дали не сме в Дания? Погледни само, какъв венец от цветя! Виж, обрасли с трева хълмове и долмени като в Зеландия! Човешка ръка ги е сътворила! Всичко е толкова идилично, толкова датско – и все пак не сме в Дания! Зелената долина, където сеното излъчва своето ухание е във Влашко, а хълмовете с долмените отдясно са в България!“
„Летни облаци ли са това, високо над хоризонта на България? Често съм виждал такива облаци над зелените поля на Дания. Това заснежени планини ли са? Така изглеждат Алпите, погледнати от столицата на Бавария. Но не, това е Балканът! Залязващото слънце позлатява белите заснежени върхове със своите лъчи. Прекрасна планинска земя, величието ти подтиква душата към всеотдайност!“/Бел. ред. Нека не забравяме колко е красива природата на страната, в която живеем. Скоро отново ще можем да ѝ се наслаждаваме./
Така обичаните ни и познати приказки Андерсен публикува в продължение на 10 години от 1938 г. до 1948 г. в сборниците „Нови приказки“. Тук за първи път се появават „Храбрия оловен войник“, „Дивите лебеди“, „Грозното патенце“, „Снежната кралица“, „Малката кибритопродавачка“. Андерсен продължава да пише приказки до 1872 г., когато се наранява сериозно при падане и три години по-късно умира.
Творчеството на Андерсен несъмнено е дало отражението си върху много детски животи и е съживило въображението на не един бъдещ писател. Затова ние продължаваме да четем приказките му на децата си и да ги възпитаваме на любов към книгите и четенето.
За да чуете откъси от "Мечо Пух" или "Фин и драконът", кликнете тук.
Автор: Цветина Паралесова
„Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка.“
Ханс Кристиан Андерсен
На 2 април с децата от Додо Академия отбелязахме Международния ден на детската книга. Във време, в което всички прекарваме цялото си време вкъщи, ангажирани с куп дейности, повече от които пред различните електронни устройства, които в Додо Академия иначе избягвахме, отново успяхме да отделим внимание и на книгите. Е, този път малко нестандартно, но пък интересно! Децата сами подбраха любимо литературно произведение и споделиха с нас откъс от него. Организирахме си кратко online четене с Dodo Academy Online.
Защо на 2 април отбелязваме Международния ден на детската книга?
Датата не е избрана случайно! Тогава е роден датския писател Ханс Кристиан Андерсен, с чиито приказки са израснали десетки поколения деца. Андерсен е роден на 2 април 1805 година, в Одензе, Дания, в скромно семейство на обущар и перачка. Едва на 11 години той губи баща си и се налага сам да започне да се грижи за себе си. Напуска училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, а след това работи и в цигарена фабрика. На 14 годишна възраст заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. Приет е в Кралския театър, тъй като имал хубав глас, но след като гласът му започва да се променя, Андерсен губи мястото си. Директорът на театъра, Йонас Колин, решава да го вземе под крилото си и го изпраща на собствени разноски да учи в Слагелзе. Лично крал Фредерик VI проявава интерес към момчето и го изпраща да учи безплатно в класическата гимназия в Слагелзе. Андерсен разказва, че това е бил най-мрачния период от живота му. Учителите му го обезукоражавали относно писането, което накарало младежа да изпадне в депресия. /Бел. ред.: До всички учители: Откривайте талантите в децата и им помагайте да ги развиват!/
Андерсен и пътуването му до България
През 1833 г. Андерсен получава от краля пътническа стипендия. Така той осъществява първото си странстване из Европа - посещава Германия, Франция, Щвейцария и Италия. В началото на 1835 г. излиза първият му роман "Импровизатор". През същата година е издадена в Копенхаген и част от неговите "Андерсенови приказки". Другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. През 1837 г. създава може би най-известния си роман "Само цигулар". Успех му донася и книгата с разкази "Албум без картини" (1840). В стила на немските романтици Андерсен много пътешества - за да открие себе си в света и света в себе си. През 1840-41 г. посещава Германия, Италия, Малта и Гърция. Малко хора знаят, че писателят е посетил и нашата страна. Впечатленията си от българските земи той споделя в своя пътепис „Пътуване по Дунав“. Ето какво пише той за българските земи:
„Летни облаци ли са това, високо над хоризонта на България? Често съм виждал такива облаци над зелените поля на Дания. Това заснежени планини ли са? Така изглеждат Алпите, погледнати от столицата на Бавария. Но не, това е Балканът! Залязващото слънце позлатява белите заснежени върхове със своите лъчи. Прекрасна планинска земя, величието ти подтиква душата към всеотдайност!“/Бел. ред. Нека не забравяме колко е красива природата на страната, в която живеем. Скоро отново ще можем да ѝ се наслаждаваме./
Така обичаните ни и познати приказки Андерсен публикува в продължение на 10 години от 1938 г. до 1948 г. в сборниците „Нови приказки“. Тук за първи път се появават „Храбрия оловен войник“, „Дивите лебеди“, „Грозното патенце“, „Снежната кралица“, „Малката кибритопродавачка“. Андерсен продължава да пише приказки до 1872 г., когато се наранява сериозно при падане и три години по-късно умира.
Творчеството на Андерсен несъмнено е дало отражението си върху много детски животи и е съживило въображението на не един бъдещ писател. Затова ние продължаваме да четем приказките му на децата си и да ги възпитаваме на любов към книгите и четенето.
За да чуете откъси от "Мечо Пух" или "Фин и драконът", кликнете тук.
Автор: Цветина Паралесова