Проектът „BioBlitz – Диви пчели“, който стартира в началото на април 2023 г. е причина в Party Library на Powwow Club
да бъде организирана среща, която да насочи вниманието ни към опазване на биоразнообразието в региона. Водещ ще бъде Роман Рачков - агроном, специалист по
тропично и субтропично
земеделие, експерт по интегрирана биологична защита, с интереси, насочени към инвазивните видове в Европа, чиято активна дейност от години е насочена към редица еко каузи, насочени към опазването на околната среда. Ето какво сподели той, дни преди срещата, в интервю за Powwow Blog.
Грета: Здравейте, г-н Рачков. Добре дошли отново на територията на Powwow Club, за да споделите опита си в различни сфери, свързани с опазването на природата и околната среда.
За втора поредна година, в началото на април в България стартира проектът "BioBlitz - Диви пчели", чиято цел е установяването на видовото разнообразие и състоянието на изключително важните за природата популации. Какво трябва да направи всеки един от нас, който би искал да се включи в него?
Роман Рачков: Достатъчно е всеки желаещ да инсталира на мобилния си телефон приложението iNaturalist, достъпно за Android и iPhone, и в него да потърси прoекта “BioBlitz Диви пчели”, към който да се присъедини. След това, когато се разхожда в града или околностите му, да снима различните видове пчели, които вижда през него. В Европа има окoло 2000 вида диви пчели, но за съжаление, у нас никога не е правено детайлно проучване, относно видовото им разнообразие. Така че, с този проект се стремим да запълним тази празнина, включвайки непрофесионалисти.
Грета: Медоносната пчела е издигната на пиедестал и от ранна детска възраст започваме да разбираме, че тя е важна за нашето съществуване, не само заради вкусния мед. Но, според Вас, доколко полезно за природата е интензивното отглеждането на този вид пчели?
Роман Рачков: Европейската медоносна пчела /Apis mellifera/ е само един от над 20 000 вида пчели, обитаващи днес Земята. 10% от тях се срещат в Европа. Интензивното земеделие, използването на пестициди и промените в климата водят до рязко намаляване на популациите от диви пчели, като някои от тях са застрашени от изчезване. Интензивното отглеждане на медносната пчела, когато не е съобразено с наличието на популации от диви видове пчели застрашава последните, които не могат да оцелеят в борбата за ограничените ресурси от медоносна растителност. Губейки битката между видовете, те са заплашени от изчезване.
Грета: А можем ли да си развъдим диви пчели в домашни условия?
Роман Рачков: Да, да се развъдят някои видове диви пчели е напълно възможно. Поне от над 30 години, различни видове земни пчели се отглеждат с цел опрашване в оранжерии. А няколко вида пчели зидарки от род Osmia се отглеждат с цел опрашване на овощни градини в Германия, Чехия и Полша. Доказано е, че те са много по-добри опрашители от медонoсната пчела, като за пример, ако за опрашването на 10 дка градина с ябълки ще са необходими два кошера с медоносни пчели, което е няколко десетки хиляди индивида, същата работа биха свършили само 300 пчели от вида Osmia cornuta.
Грета: През последните години думата "био" някак си стана модерна и в търговската мрежа ни заливат всякакви етикети с този "зелен надпис". За какво можем да следим, като потребители, за да сме сигурни, че консумираме био продукти?
Роман Рачков: Потребителите трябва да следят за наличието на сертификат, че наистина става дума за био сертифициран продукт, неговия номер, кой е издал сертификата. Това задължително трябва да фигурира на етикета на предлаган за такъв продукт.
Грета: Съществува тенденция, все повече млади хора да обръщат поглед към природата, връщайки се на село и създавайки свое производство в малки ферми, което им гарантира до известна степен "чистотата" на произведената продукция. Какви съвети бихте дали на хората, които тепърва прохождат в градинарството?
Роман Рачков: Да не разчитат на знанията на “баба от село”, която доста често прекалява с пестицидите в градината си, а най-малкото да се консултират със специалист агроном, който е способен да им даде професионална консултация, какво и как да отглеждат.
Грета: Какво можем да направим, ако живеем в апартамент и разполагаме само с балкон или тераса? Възможно ли е да се отглеждат полезни, екологично чисти плодове и зеленчуци в градска среда и как става това?
Роман Рачков: Да, това е напълно възможно. Тенденция в света е така нареченото “градско градинарство”, което освен в междублоквите пространства може да се практикува и на балкона в контейнери. Така че, освен цветя, хората могат да си отглеждат на малко пространство и екологично чисти зеленчуци.
Грета: Кои инвазивни видове растителност представляват най-голяма опасност за биоразнообразието в нашия регион? Как бихме могли да се справим с това?
Роман Рачков: Опасност за биразнобразието в града е растението айлант /Ailanthus altissima/, което практически в момента е навсякъде. С него можем да се справим, ако отговорните за зелените ни системи институции предприемат необходимите мерки за неговото трайно премахване от зелените площи в града.
Грета: Като специалист по тропично и субтропично земеделие, бихте ли споделили какви екзотични растения лесно могат да се отглеждат по нашите географски ширини и каква е ползата от тях?
Роман Рачков: Ако трябва да сме честни, не малко неща които традиционно консумираме, всъщност са растения на тропика и субтропиците. Например краставицата и патладжанът са от Индия, картофите, пиперът и доматите са от Южна Америка. С промените в климата, в някои райони на страната ще е напълно възможно да се отглежда маслината и както виждаме, смокинята вече безпроблемно вирее и в Северна България.
Грета: От Ваша статия по темата, наскоро научих, че известната на всички туя, често използвана в парковото озеленяване, е напът да изчезне и причината се крие в кипарисовата златка. В такъв случай, какъв подобен вид растение бихме използвали за жив плет, например?
Роман Рачков: Идеален жив плет става, чрез използване на растението лигуструм. Евтино е, расте бързо и може да се оформя лесно.
Грета: Децата знаят, че на растенията им трябва топлина, светлина, вода, почва... и непрестанна грижа, разбира се. А колко важен е студът?
Роман Рачков: В своето еволюционно развитие, растенията от умерения пояс са се приспособили към сезонната промяна на времето и са изградили видово и сортово специфични изисквания, както към положителните суми на ефективните температури, така и към количеството студ, необходим за нормалното им развитие. Недостатъчното количество охлаждащи единици през зимата може да доведе до сериозни проблеми, свързани с тяхното развитие. Това, от своя страна, пък води до загуба на добиви и по-ниско качество на селскостопанската продукция. Това налага земеделските производители и у нас да предприемат мерки свързани с адаптацията на земеделските си практики към един променящ се и в бъдеще климат.
Грета: Благодаря Ви за това изключително интересно интервю. На 6 април 2023 г. в Party Library от 18:30 ч. всички, които имат отношение към природата ще имат възможност да се срещнат с Вас, за да дискутирате заедно любопитни теми, свързани с опазването на биоразнообразието, както и да научат повече за проекта "BioBlitz - Диви пчели".
Проектът „BioBlitz – Диви пчели“, който стартира в началото на април 2023 г. е причина в Party Library на Powwow Club да бъде организирана среща, която да насочи вниманието ни към опазване на биоразнообразието в региона. Водещ ще бъде Роман Рачков - агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, експерт по интегрирана биологична защита, с интереси, насочени към инвазивните видове в Европа, чиято активна дейност от години е насочена към редица еко каузи, насочени към опазването на околната среда. Ето какво сподели той, дни преди срещата, в интервю за Powwow Blog.
Грета: Здравейте, г-н Рачков. Добре дошли отново на територията на Powwow Club, за да споделите опита си в различни сфери, свързани с опазването на природата и околната среда.
За втора поредна година, в началото на април в България стартира проектът "BioBlitz - Диви пчели", чиято цел е установяването на видовото разнообразие и състоянието на изключително важните за природата популации. Какво трябва да направи всеки един от нас, който би искал да се включи в него?
Роман Рачков: Достатъчно е всеки желаещ да инсталира на мобилния си телефон приложението iNaturalist, достъпно за Android и iPhone, и в него да потърси прoекта “BioBlitz Диви пчели”, към който да се присъедини. След това, когато се разхожда в града или околностите му, да снима различните видове пчели, които вижда през него. В Европа има окoло 2000 вида диви пчели, но за съжаление, у нас никога не е правено детайлно проучване, относно видовото им разнообразие. Така че, с този проект се стремим да запълним тази празнина, включвайки непрофесионалисти.
Грета: Медоносната пчела е издигната на пиедестал и от ранна детска възраст започваме да разбираме, че тя е важна за нашето съществуване, не само заради вкусния мед. Но, според Вас, доколко полезно за природата е интензивното отглеждането на този вид пчели?
Роман Рачков: Европейската медоносна пчела /Apis mellifera/ е само един от над 20 000 вида пчели, обитаващи днес Земята. 10% от тях се срещат в Европа. Интензивното земеделие, използването на пестициди и промените в климата водят до рязко намаляване на популациите от диви пчели, като някои от тях са застрашени от изчезване. Интензивното отглеждане на медносната пчела, когато не е съобразено с наличието на популации от диви видове пчели застрашава последните, които не могат да оцелеят в борбата за ограничените ресурси от медоносна растителност. Губейки битката между видовете, те са заплашени от изчезване.
Роман Рачков: Да, да се развъдят някои видове диви пчели е напълно възможно. Поне от над 30 години, различни видове земни пчели се отглеждат с цел опрашване в оранжерии. А няколко вида пчели зидарки от род Osmia се отглеждат с цел опрашване на овощни градини в Германия, Чехия и Полша. Доказано е, че те са много по-добри опрашители от медонoсната пчела, като за пример, ако за опрашването на 10 дка градина с ябълки ще са необходими два кошера с медоносни пчели, което е няколко десетки хиляди индивида, същата работа биха свършили само 300 пчели от вида Osmia cornuta.
Грета: През последните години думата "био" някак си стана модерна и в търговската мрежа ни заливат всякакви етикети с този "зелен надпис". За какво можем да следим, като потребители, за да сме сигурни, че консумираме био продукти?
Роман Рачков: Потребителите трябва да следят за наличието на сертификат, че наистина става дума за био сертифициран продукт, неговия номер, кой е издал сертификата. Това задължително трябва да фигурира на етикета на предлаган за такъв продукт.
Грета: Съществува тенденция, все повече млади хора да обръщат поглед към природата, връщайки се на село и създавайки свое производство в малки ферми, което им гарантира до известна степен "чистотата" на произведената продукция. Какви съвети бихте дали на хората, които тепърва прохождат в градинарството?
Роман Рачков: Да не разчитат на знанията на “баба от село”, която доста често прекалява с пестицидите в градината си, а най-малкото да се консултират със специалист агроном, който е способен да им даде професионална консултация, какво и как да отглеждат.
Грета: Какво можем да направим, ако живеем в апартамент и разполагаме само с балкон или тераса? Възможно ли е да се отглеждат полезни, екологично чисти плодове и зеленчуци в градска среда и как става това?
Роман Рачков: Да, това е напълно възможно. Тенденция в света е така нареченото “градско градинарство”, което освен в междублоквите пространства може да се практикува и на балкона в контейнери. Така че, освен цветя, хората могат да си отглеждат на малко пространство и екологично чисти зеленчуци.
Роман Рачков: Опасност за биразнобразието в града е растението айлант /Ailanthus altissima/, което практически в момента е навсякъде. С него можем да се справим, ако отговорните за зелените ни системи институции предприемат необходимите мерки за неговото трайно премахване от зелените площи в града.
Грета: Като специалист по тропично и субтропично земеделие, бихте ли споделили какви екзотични растения лесно могат да се отглеждат по нашите географски ширини и каква е ползата от тях?
Роман Рачков: Ако трябва да сме честни, не малко неща които традиционно консумираме, всъщност са растения на тропика и субтропиците. Например краставицата и патладжанът са от Индия, картофите, пиперът и доматите са от Южна Америка. С промените в климата, в някои райони на страната ще е напълно възможно да се отглежда маслината и както виждаме, смокинята вече безпроблемно вирее и в Северна България.
Грета: От Ваша статия по темата, наскоро научих, че известната на всички туя, често използвана в парковото озеленяване, е напът да изчезне и причината се крие в кипарисовата златка. В такъв случай, какъв подобен вид растение бихме използвали за жив плет, например?
Грета: Децата знаят, че на растенията им трябва топлина, светлина, вода, почва... и непрестанна грижа, разбира се. А колко важен е студът?
Роман Рачков: В своето еволюционно развитие, растенията от умерения пояс са се приспособили към сезонната промяна на времето и са изградили видово и сортово специфични изисквания, както към положителните суми на ефективните температури, така и към количеството студ, необходим за нормалното им развитие. Недостатъчното количество охлаждащи единици през зимата може да доведе до сериозни проблеми, свързани с тяхното развитие. Това, от своя страна, пък води до загуба на добиви и по-ниско качество на селскостопанската продукция. Това налага земеделските производители и у нас да предприемат мерки свързани с адаптацията на земеделските си практики към един променящ се и в бъдеще климат.